Сем. Лападови – Polygonaceae

 

Описание: Едногодишно тревисто растение с приповдигащо или пълзящо стъбло. Листата са дребни, елиптични или линейно ланцетни, последователни, тъпи или заострени, с къса дръжка. В основата на листа – ципесто, двуделно, тръбесто влагалище. Цветовете са розови, рядко бели, събрани в пазвите на листата, с прост околоцветник, с пет сраснали в основата си листчета. Тичинките са 8. Плодът е тристранно орехче с кафява набръчкана повърхност. Цъфти м. май – октомври.

Разпространение: Из дворовете, тревистите места, край пътищата, навсякъде из България до 1000 м н.в.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от пача трева се берат по време на цъфтежа м. май – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и със слабо тръпчив вкус.

Действие и употреба: Кръвоспиращо, дезинфенкционно и пикочогонно действие. Употребява се при кръвоизливи в стомаха и дванадесетопръстника, маточни кръвоизливи, диария, дизентерия, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Външно: За промивки при бяло течение, за компреси при рани и екземи.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от пача трева се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Да не се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур!