Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Патуярдиева гъба

Inocybe patouillardi (Вrеs.)

Патуярдиева гъба

ОТРОВНА ГЪБА. Патуярдиева гъба съдържа изключително голямо количество от алкалоида мускарин. Характерен белег на това отравяне е много бързата му проява след консумацията на гъбите – около 15 до 30 мин. Мускаринът забавя сърдечната дейност, понижава артериалното налягане, свива зениците, предизвиква изпотяване и отделяне на слюнка.

Расте в края на пролетта, през лятото и в началото на есента. Предпочита храстите в широколистните гори, в паркове и варовитите почви.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката на младата патуярдиева гъба е куршумовидна (конусовидна). Постепенно става no-широко звънчевидна, а на застарялата гъба е почти равна, но с изразени подутини по повърхността и с типичен връх точно в средата на шапката. Диаметърът е от 6 до 9 см, но средните нормално развити екземпляри са около 8 см. Цветът на кожицата е белезникавоохрен, който бързо се променя в жълтеникав с червени оттенъци. Повърхността е суха. Ръбът е подвит, при развитите екземпляри вълновиден и винаги накъсан радиално.

Плодовото месо е тънко, с бял цвят (до белезникав). Характерен е сладкият вкус, има лек дъх на спирт (при задържане в шепите известно време).

Ламелите са широки – до около 4 мм, свободно стоящи, а при младата гъба са заловени за пънчето. Имат бял цвят, който бързо се променя в жълт или розово-жълт. При натискане почервеняват.

Спорите са жълто-кафяви, а споровият прашец е кафеникавожълт.

Пънчето е плътно, тънко (около 0,5 см), високо до 7 см, еднакво дебело по цялата си дължина, нишковидно. В долния си край е леко удебелено.

 

  |  Views: 520  |  Прочетено във Вестник за градината