Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Патисон

Cucurbita pepo var. patisson

Патисон

В българската зеленчукова градина патисон е рядко отглеждан вид, но много любители му обръщат все по-голямо внимание. Патисоните не се отличават с много големи хранителни качества, но имат приятен вкус и са подходящи за приготвяне на различни ястия. Като ранен зеленчук доставят на човешкия организъм витамини, минерални соли, захари и други полезни вещества в период, когато нуждата му е твърде голяма. Съдържащата се в плодовете целулоза е нежна, поради което диетолозите ги препоръчват при стомашно-чревни страдания, при затлъстяване, както и при сърдечносъдови, чернодробни, бъбречни и други заболявания.

Подобни на готварските тиквички, патисоните се отличават от тях главно по формата на плодовете. Те са силно скъсени, наподобяват малки чинийки. И по вкус са по-различни. Пържени, задушени или под формата на други ястия напомнят за гъби. Могат да заемат мястото на тиквичките във всички готварски рецепти. Превъзходни са изпечени на скара. Подобно на тиквичките може да се стерилизират или да се съхраняват във фризера.

 

Изисквания към климатичните и почвените условия

 

По своите изисквания към условията на околната среда те не се различават от готварските тиквички. За правилното им отглеждане трябва да се има предвид,че са топлолюбиво, влаголюбиво и светлолюбиво растение. Оптималната температура за развитието им е около 25°С. Най-добрите почви са песъчливо-глинестите и наносните, но се развиват добре и на други, стига да са влагоемни и структурата им да гарантира добро проникване на въздуха в тях. И те като другите зеленчуци от семейството на тиквата богато се отплащат на доброто торене с органични и минерални торове. Внасянето на 4-5 кг на квадратен метър прегорял органичен тор на много леките и на тежките почви е просто задължително.

 

Начини на отглеждане

 

При патисоните може да се приложат присъщите за готварските тиквички начини на отглеждане. Може да бъдат отгледани чрез разсад или да се засеят направо на определената площ. За получаването на много ранна продукция разсадът е неотменно условие. Разсадът за патисон става готов за засаждане за 30-35 дни. Ако семената се засеят към средата на март, растенията ще са готови за изнасяне на определеното място към средата на април. Но тогава е добре да им се осигури защитата на полиетиленовия тунел.

Най-лесно е безразсадовото производство на патисон, т. е. засяването на семената направо в градината. Това може да стане, когато почвата на дълбочина 10 см се е затоплила до 12-14°С и в никакъв случай да е под 10. Засяват се гнездово. Разстоянието между гнездата е 140 на 70 см, най-добре шахматно разположени. Във всяко гнездо се заравят чрез разкопаване по 3-4 кг угнил оборски тор, 10-15 г амониева селитра и около 25 г суперфосфат. Във всяко гнездо се засяват по 2-3 семена на дълбочина 4-5 см. При кълняемост над 90% не е нужно да се слагат по повече, а когато количеството им е ограничено, стига кълняемостта да е висока, може и по едно. Много е добре гнездата със засетите семена да се покрият с торопочвена смес, да се заравнят и леко уплътнят. Когато семената поникнат и развият 2-3 листа, по слабите се премахват и във всяко гнездо остава по едно растение.

Грижите през време на вегетацията се състоят в 2-3 окопавания, редовно поливане и опазване от болести и неприятели. Важно е почвата да се поддържа винаги умерено влажна. При по-продължително засушаване плодовете стават жилави и много завръзи окапват.

Патисоните може да бъдат нападнати от същите болести, от които страдат и другите тиквови растения.

Беритбата на патисон изисква малко повече внимание. Плодовете се берат, когато достигнат диаметър 5-7 см и около 40-50 г тегло. С по-нататъшното нарастване бързо загрубяват. Освен това нарастването на вече готовите за консумация плодове задържа развитието на нови завръзи, а това се отразява силно на добива. Затова беритбата се извършва през 4-6 дни, а някога и по-често. Дръжките се отрязват с остър нож. От едно растение може да се наберат 20-22 доброкачествени плода. Те са нежни, което изисква да се нареждат внимателно в съдовете при беритбата. В хладилника могат да престоят до десетина дни. Иначе за 1-2 дни се развалят.

  |  Views: 420  |  Прочетено във Вестник за градината