Партеноцисус е катерлив листопаден храст с гъста корона и къси, силно разклонени прикрепителни коренчета. Младите клонки са зеленикави. Листата са прости, в основата сърцевидни, целокрайни или триделни на върха, грубо назъбени. Цъфти от май до юни. Цветчетата са дребни, жълтозелени, събрани в гроздчета. Нямат декоративна стойност. Плодовете са синьочерни ягоди. Този партеноцисус произхожда от Източна Азия, където расте край морските брегове. У нас възрастните растения са напълно зимоустойчиви.

Сортове: P. quinquejolia Planch. (Ampelopsis quinquefolia Mchx). Произход – Северна Америка. Силно растящ влечущ храст с дебели клони, лесно достигащи до върховете на дърветата. По гладки стени не може сам да се лепи и затова иска привързване. Листата са сложни, петлистни, 5-10 см дълги, тъмнозелени, които наесен стават червени до пурпурни. Тази дива лоза се използва най-много у нас. Известни са няколко вариетета от нея: P.q. var. Engelmannii (Ampelopsis Engelmannii hort.) Има тънки, изправени нагоре много дълги клонки, снабдени с фини мустачки, с които се лепи сама даже по стъкло. Листата са по-дребни и наесен стават кафявочервени. P.q.var. murorum. Листата са особено големи и с по-къси, силно разклонени мустачки. P.q.var. Saint-Paulii. Листата са по-тесни с остри върхове, които наесен стават кафявочервени и се запазват до късно.

P. tricuspidata Planch. Произход – Япония и Ср. Китай. Много буйно растящ влечущ храст, който се лепи сам на къси разклонени мустачки. Листата са широко яйцевидни, 10-20 см. широки, трилапести, лъскаво зелени, наесен оражевожълти и червени. Цветовете са жълтозелени, явяващи се през юни и юли.P.T. var. purpurea. Листата са повече или по-малко пурпурни. Те имат чудесна есенна окраска – от оранжево до червено. Много е красив за покриване на къщни стени. P.T. var. Veitchii (Ampelopsis veitchii hort). Това е една от най-хубавите диви лози, достигаща на височина 10-15 м, с нежни клонки, снабдени с многобройни мустачки, с които лесно се полепя по стените. Листата варират по форма – те са целокрайни или тройни. Последните се явяват при растения, получени от семе. Наесен листата добиват червенопурпурна окраска. Дава изобилни, черни плодчета. Поради способността и да се лепи сама по стените и за нейната гъста листна маса, тази дива лоза намира най-широко разпространение. Размножава се главно чрез присаждане.

Отглеждане: Партеноцисус изисква дълбока влажна почва и по-топли защитени места. В студени зими младите клонки могат да измръзнат частично. Понася пълно слънце, но и засенчване. Младите новозасадени на терена растения също се нуждаят от лека защита през първата си зима.

Резитбата е слаба – само за подмладяване на растението и за неговото почистване.

Размножаване: Партеноцисус се размножава се чрез семена, резници и присаждане. Семената се стратифицират и посяват в сандъчета. Така стават P. quinquefolia, P. tricuspidata var. Veitchii и др. Някои видове най-лесно се размножават чрез зрели резници, които се вкореняват през пролетта на открито. Някои по-нежни видове стават чрез зелени резници през юли в парник. Може и с отвеждане на зрели клонки, като се правят прости или сложни положници. До присаждане се прибягва при някои видове, които мъчно се вкореняват или не се възпроизвеждат точно от семе. Такива са P. tricuspidata var. Veitchii, Engelmannii и др. За подложка се използва P.quinquefolia или парчета корени от нея. Присажда се на кози крак в края на зимата в оранжерия.