Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Очиболец

Potentilla erecta (L.) Raus.

Очиболец

Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с окосмено, криво и разклонено стъбло, високо до 50 см. Коренището е грудковидно и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно тъмно лъчисто образувание. Листата са приседнали на стъблото, като долните приосновни са с къси дръжки, триделни и назъбени, с големи прилистници. Цветовете са единични, с дълги дръжки, разположени в пазвите на листата, жълти, с двуредна четирилистна чашка, с четирилистно венче с многобройни тичинки. Плодът е сборен с много яйцевидни кафяви орехчета. Цъфти м. юли – август.

Разпространение: Из влажните ливади и горските насаждения във всички наши планини.

Употребявана част: За медицински цели се събира коренището на растението.

Бране и сушене: Коренището от очиболец се вади в ранна пролет, м. март, или наесен, м. септември – октомври, след узряването на семената. Изваденото коренище се суши на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е тъмно- или червенокафява отвън и червена отвътре, без миризма и със стипчивогорчив вкус.

Действие и употреба: Билката има затягащо, кръвоспиращо и антиспазмично действие. Употребява се при диария, дизентерия, жълтеница, подагра, епилепсия, гръдна жаба, стомашна язва, захарна болест.

Външно: За бани при изпаднало задно черво, за жабурене при слаби венци, за компреси при напукана кожа и рани.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица нарязани корени от очиболец се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 1284  |  Прочетено във Вестник за градината