Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae

 

Описание: Едногодишно тревисто растение с разклонено, червеникавокафяво, окосмено стъбло, високо до 20 см. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, седящи, с власинки. Цветовете са бели или бледорозови с лилави линии и жълто петно в долната устна. Разположени са в пазвите на листата по върха на стъблото. Чашката е сраснала, четириръбеста с четирилистно сраснало венче и 4 тичинки. Плодът е окосмена двуразделна кутийка с многобройни семена. Цъфти м. юли – август.

Разпространение: Из горите, ливадите, поляните и пасищата до 2000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от очанка се берат по време на цъфтежа м. юли – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката усилва храносмилането, действа апетитовъзбуждащо и противовъзпалително. Употребява се за засилване на зрението, при стомашни киселини, жълтеница, бронхит, липса на апетит, стомашни и чревни болки.

Външно: За промивки при възпалени очи и рани.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от очанка се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.