Офика е малко красиво дърво, достигащо височина 10-12 м. Обича светлината, но се справя и на сянка. Цъфти през май. Цветовете са дребни, бели, събрани в съцветия, като плодовете през август и септември, когато започват да зреят. Запазват се на дървото като ярки украшения дори до зимата, ако не е много мразовита. Офика издържа и на ниски температури, дори предпочита прохладния въздух пред горещините. Оригинална е сиво-зелената й кора, която в по-млада възраст е без пукнатини. По-късно кората на офиката започва да се напуква плитко. Листата са перести, назъбени по края. Красива е наситенозелената им окраска, но понякога страдат от ръжда. Месестите лъжливи червени плодчета съдържат всяко едно по 3-5 дребни семенца. Узряват през септември и октомври, когато се берат или остават дълго на клоните.

 

Размножаване и грижи

 

Офика се размножава със семена. Плодовете се събират през ноември. Те се разтриват добре, за да се изчистят от месестата им обвивка. Засяват се в лехи с бразди. Покриват се с почва, на три пъти по-дебел слой от големината на семената. За да се предпазят от много ниските зимни температури е добре да се покриват с подръчни материали и клонки. Ако количеството на получените семена е малко, могат да се засеят в сандъчета с много лека почва, в състава на която да има и пясък. Можете да засеете семената на офиката и през пролетта. Тогава те ще поникнат за няколко седмици и няма да имат нужда от покритие.

Когато навършат две години младите фиданки са готови да бъдат школувани. Те се изваждат от лехата и се засаждат на новите си места на по-големи разстояния едно от друго – от 0,50 м до 1 м. Грижите за младите растения продължават. Те се окопават редовно, а при засушаване, се поливат. Продължително засушаване е пагубно за офиката. Най-подходящ сезон за новото засаждане е есента. Възможно е и напролет, но преди разлистването и новата вегетация.