Сем. Грапаволистни – Borraginaceae

 

Описание: Черният оман е многогодишно тревисто растение, високо до 1 м. Стъблото е разклонено, грапаво и кухо, покрито с косми. Коренището е късо, с дебели и разклонени корени. Долните листа са елипсовидни, едри, стеснени към основата, с дръжки. Горните са седящи, ланцетни, силно окосмени отдолу и слабо отгоре, с мрежеста нерватура. Цветовете са лилави, по-рядко розови или бели, събрани в гроздовидни съцветия, с петлистна чашка, сраснала в основата си, петлистно сраснало в тръбица венче и 5 тичинки. Цъфти м. май – юли.

Разпространение: Из влажните поляни, покрай реките и по ливадите до 900 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират коренищата с корените.

Бране и сушене: Вадят се корените на 2-3 годишни растения в ранна пролет, м. март – април, при развитието на билката или наесен м. септември – декември след узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушената билка е с тъмнокафяв или с черен цвят отвън и с бял или бледожълт отвътре, с гладък лом, без миризма и със сладникаво слузест вкус.

Действие и употреба: Билката има ранозаздравяващо, дезинфекционно и противовъзпалително действие. Употребява се при язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на костите, кашлица, бронхит, различни кръвоизливи.

Външно: За налагане при отоци, рани и навяхвания.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица нарязани корени от черен оман се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.