Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Омайниче градско

Geum urbanum L.

Омайниче градско

Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с високо до 60 см, слабо разклонено и окосмено стъбло. Коренът е многоглав, конусовиден и червено-кафяв. Листата са текоперести, назъбени, долните – във вид на розетка, а горните – 3-5-делни с прилистници. Цветовете са жълти и дребни, разположени поединично на върха на стъблото. Чашката е съставена от два кръга по 5 листа, венчето е петлистно с многобройни тичинки. Плодът е сборен, съставен от голям брой едносеменни орехчета с кукести израстъци. Цъфти м. май – август.

Разпространение: Из сенчестите тревисти места, по сечищата, из храсталаците, в населените места из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените с коренището.

Бране и сушене: Корените от омайниче се вадят през есента след узряването на семената м. септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушените корени имат кафяв цвят, карамфилоподобна миризма и тръпчив вкус.

Действие и употреба: Билката има затягащо и дезинфекционно действие. Употребява се при храносмилателни смущения, газове, диария, хемороиди, кашлица, липса на апетит, главоболие, безсилие.

Външно: За компреси при възпаление на клепачите, за налагане при рани, за жабурене при кървене на венците.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица от нарязаните корени от омайниче се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 1002  |  Прочетено във Вестник за градината