ОТРОВНА ГЪБА. Оловносива отровна гъба се отнася се към гъбите, чиито токсини се проявяват бързо след консумацията на гъбата (около 30 мин), с т. нар. атропиново действие. Парвоначалните признаци са голяма отпадналост, усилен пулс, болки в стомаха и черния дроб. Бързите прояви на отравянето дават възможност да се вземат спешни мерки за изхвърляне на храната и за намеса на лекар.

Расте през лятото и есента само в широколистните гори.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката отначало е изпъкнала при младата оловносива отровна гъба, с подвит навътре ръб, а по-късно става почти разперена, с равен, непрекъснат ръб. Диаметърът варира от 5-6 до 15-20 см. Има съвсем гладка повърхност, с малка издатина в средата на шапката. Цветът на кожицата е с доста различни тоналности: основно е жълтобелезникава, бледоси-ва до кафеникавосива.

Плодовото месо е здраво, дебело около 1 см, с чисто бял цвят и приятен мирис на брашно, но с неприятен, натрапчив вкус.

Пластинките са много широки (над 2 см), разредени, също в различни тоналности: жълто-бели (основен цвят), жълтокафеникави, а при застарелите екземпляри -червеникави.

Спорите са бледорозови. Споровият прашец е бледорозовокафеникав.

Пънчето е типично бухалковидно, долу по-широко, с много здраво месо, 6-12 см високо и дебело 2-4 см (в най-широката си част), белезникаво.

 

Може да се смеси с гъбата горчива миризливка, която също е слабо отровна гъба, но и с ядливата брашнена гъба. И трите вида гъби растат предимно в широколистни гори и по едно и също време.