Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Оловносива отровна гъба

Entoloma lividum (Вull, ех Fr.) Quеl.

Оловносива отровна гъба

ОТРОВНА ГЪБА. Оловносива отровна гъба се отнася се към гъбите, чиито токсини се проявяват бързо след консумацията на гъбата (около 30 мин), с т. нар. атропиново действие. Парвоначалните признаци са голяма отпадналост, усилен пулс, болки в стомаха и черния дроб. Бързите прояви на отравянето дават възможност да се вземат спешни мерки за изхвърляне на храната и за намеса на лекар.

Расте през лятото и есента само в широколистните гори.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката отначало е изпъкнала при младата оловносива отровна гъба, с подвит навътре ръб, а по-късно става почти разперена, с равен, непрекъснат ръб. Диаметърът варира от 5-6 до 15-20 см. Има съвсем гладка повърхност, с малка издатина в средата на шапката. Цветът на кожицата е с доста различни тоналности: основно е жълтобелезникава, бледоси-ва до кафеникавосива.

Плодовото месо е здраво, дебело около 1 см, с чисто бял цвят и приятен мирис на брашно, но с неприятен, натрапчив вкус.

Пластинките са много широки (над 2 см), разредени, също в различни тоналности: жълто-бели (основен цвят), жълтокафеникави, а при застарелите екземпляри -червеникави.

Спорите са бледорозови. Споровият прашец е бледорозовокафеникав.

Пънчето е типично бухалковидно, долу по-широко, с много здраво месо, 6-12 см високо и дебело 2-4 см (в най-широката си част), белезникаво.

 

Може да се смеси с гъбата горчива миризливка, която също е слабо отровна гъба, но и с ядливата брашнена гъба. И трите вида гъби растат предимно в широколистни гори и по едно и също време.

 

  |  Views: 698  |  Прочетено във Вестник за градината