Гроздовете от маргаритоподобни цветове може да покрият целия храст, но само ако сте задоволили изискванията на растението. Олеария обича ярко слънце и не понася студа. По-високите видове на този новозеландски храст се използват за изграждане на жив плет в крайбрежни области. Долната част на листата е сребриста или сива.

Сортове: Единственият вид, който ще намерите в обикновения градински център, е  О. haastii и само той може да се нарече издръжлив. Достига 1,8 м височина и цъфти през юли и август. По-нисък и по-раноцъфтящ е О. scilloniensis (1,2 м, май). О. macrodonta (2,4 м, юни) е гигант с листа като листата на див чемшир.

Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее и на полусянка, но най-добре на ярко слънце.

Подкастряне: След прецъфтяване отстранявайте мъртвите цветове с градинарски ножици. Махнете мъртвите клонки през април.

Размножаване: Заложете зелени резници от олеария в сандъче през лятото.