Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Овча прахан

Albatrellus ovinus (Schaeff.) Kotl. & Pouzar

Овча прахан

ЯДЛИВА ГЪБА, но само в млада възраст. Застарялото плодово месо на гъбата овча прахан е горчиво и трудносмилаемо. Употребява се след кулинарна обработка в „букет” с други гъби като маринована с подходящи подправки.

Расте през лятото и през есента в иглолистните, а рядко и в смесените гори, на групички.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е полукълбовидна, дебеломесеста, широка от 4 до 12 см, с неправилна форма и обърнат надолу ръб, често разкъсан и напукан. Повърхността й рядко остава гладка – обикновено също се напуква, като образува ивици между напуканите части. Понякога (и най-често) две-три шапки от гъбата са свързани заедно с пънчетата в основата до почвата. Кожицата е суха, жълта до сиво-жълта, на петна.

Плодовото месо е бяло,  дебело (2-3 см), плътно, чупливо, с добър аромат и вкус на орехи или лешници. При изваряване с гореща вода и сол става бледожълто-лимоново със сини петна. Третирано с амоняк, става жълто, а с железен сулфат – кафяво-черно.

Тръбичките са бели, къси до 2 мм, спускащи се надолу по пънчето, свързани така, като че ли излизат направо от него. При натискане с пръсти стават жълтеникави.

Спорите и споровият прашец на гъбата овча прахан са бели.

Пънчето е високо 4-6 см, дебело 2-3 см, гладко, месесто, чупливо, неравномерно дебело, но все пак цилиндрично, като стои малко странично спрямо шапката. Има цвета на шапката – жълто до сиво-жълто.

 

  |  Views: 909  |  Прочетено във Вестник за градината