Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Мухоморка червена

Amanita muscaria (Fr.) Нооk

Мухоморка червена

СИЛНО ОТРОВНА ГЪБА. В кожицата на шапката се съдържат големи количества токсини: мускарин и гъбен атропин. Действието на токсините се проявява в нарушаване на кръвообращението, вегетативната нервна система и храносмилането. Опасността от отравяния с тази мухоморка се засилва от голямата й прилика с гъбата булка, с която расте по едно и също време в широколистните гори.

Расте през лятото и есента. Среща се предимно в иглолистните гори, но може да се намери и в широколистни, като предпочита просветлените места, но не рядко и в най-тъмните дебри в гората. Рядко расте в големи находища (или в кръгове).

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката на младата мухоморка е яйцевидна, покрита с бяло було, по-късно кълбовидна, а при развитата гъба – почти равна, леко заоблена, с диаметър от 8-10 до 30 см. При развитата гъба ръбът е равен, леко подвит навътре. Кожицата е гладка, покрита с бели налепи, огненочервена, подобна на цвета на домат. Често обаче е и оранжево-червена, с оттенък на лимоненожълто-червено. Гъбата изглежда винаги блестящо огненочервена.

Плодовото месо е меко, тънко и бяло. Непосредствено под кожицата е жълтеникаво. Има приятен вкус и мирис! Третирано с калиева или натриева основа, става жълто-оранжево.

Ламелите са широки, бели, незаловени за пънчето.

Спорите са безцветни. Споровият прашец е бял.

Пънчето е бяло, високо 10-12 см, дебело 1-2 см, цилиндрично, здраво и плътно, а в застарялата гъба – кухо. В горната си част е малко изтънено и носи разкъсано бяло пръстенче, което виси непосредствено под шапката. В долния си край вместо волва, както при някои други видове мухоморки, има успоредно наредени пръстеновидни надебелявания.

 

  |  Views: 1298  |  Прочетено във Вестник за градината