Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Мухоморка жълта

Amanita citrina (Sсhaff., S. F. Grау)

Мухоморка жълта

СЪМНИТЕЛНА ГЪБА. Препоръката е тази мухоморка да не се консумира.

Расте в иглолистните и смесените (но и в широколистните) гори. Появява се в края на пролетта, през лятото и отново през есента.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката на младата мухоморка е кълбовидна, обвита в бяло було, а на развитата е равна. Широка е от 5 до 10 см в диаметър. Кожицата е с бледожълт цвят, гладка, но с белезникавожълти налепи (остатъци от булото, обвивало гъбата в най-ранната фаза на развитие). При влажно време е лепкава. Ръбът е гладък, но често е набразден на 2-3 места.

Плодовото месо е меко, но доста плътно, с бял цвят под кожицата, а във вътрешността на шапката бледожълт. Има неприятна миризма – на току-що изровен картоф.

Ламелите са бели, а на застарелите екземпляри – жълтеникави. Стоят свободно висящи, гъсто наредени едни до други.

Спорите са безцветни, а споровият прашец е бял.

Пънчето е високо 8-12 см, равно, тънко около 1-2 см, с цвета на кожицата на шапката – бледожълто. В долния си край е леко разширено, с остатъци от покривалото. Пръстенчето, което носи, се намира непосредствено под шапката и е остатък от ципата, покривала ламелите преди пълното разтваряне на гъбата. Има жълто-бял цвят. В основата си има волва, оформена във вид на черупка и пънчето изглежда като поставено в нея.

 

  |  Views: 975  |  Прочетено във Вестник за градината