Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Мухоморка бяла

Amanita verna (Вull, ех Fr.) (Pеrs. ex Vill.)

Мухоморка бяла

СМЪРТОНОСНО ОТРОВНА ГЪБА. Тази мухоморка съдържа отровния алкалоид аманитин (аманитатоксин), една от най-опасните отрови от растителен произход, също фалоидин, с по-голямо съдържание на аминокиселини. Тези две съставки фактически проявяват своето действие твърде късно след консумацията на гъбата – около 12-24 часа, което е фатално за организма: черният дроб вече е поразен, както и паренхиматозните органи.

Расте във всички наши гори поединично, рядко на групички. Предпочита най-влажните места. Бялата мухоморка се появява през късна пролет, през лятото и след това отново през есента, при топли дъждове.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката на младата мухоморка в най-ранната фаза на развитие е яйцевидна, покрита с було, по-късно е звънчевидна, а на развитата гъба – почти равна. Широка е около 5 – 7 см в диаметър. Кожицата е гладка, бяла, лесно се обелва. За разлика от другите видове мухоморки върху нея няма налепи – остатъци от булото. Ръбът е леко подвит навътре, изравнен, с по 1-2 нареза, които не влизат дълбоко в шапката, а само в периферията й.

Плодовото месо е бяло, не се променя при разчупване или натискане с пръсти, твърдо, с неприятна миризма. Третирано с 10%-ов разтвор на сярна киселина, става виолетово на цвят.

Ламелите са бели, тесни, нееднакво дълги, стоят свободно и разделени една от друга, макар и наредени гъсто.

Спорите са бели (безцветни), споровият прашец също е бял.

Пънчето е високо до 8 см, равномерно дебело (1-2 см), кухо. Носи бяло пръстенче, което виси под шапката. В долния си край има бяла волва във вид на яйчена черупка, която обикновено е в почвата и това заблуждава берачите. 

 

  |  Views: 955  |  Прочетено във Вестник за градината