Морина е необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозрачни цветове, разположени прешленовидно. Цветовете имат якички от бодливи зелени прицветници. Групите от цветове са подредени в хоризонтални редици. Заслужава си да потърсите морина, но само ако може да предпазите кореновата шийка от дъжд през зимата.

Сортове: М. лонгифолия образува базална розетка от листа (30 см), подобни на листата на магарешкия бодил. Листата по стъблата са по-малки. Цветовете са бели, когато се отворят – почти прозрачни и тръбести, наделени на пет части. С времето баграта им се променя от розова до малиненопурпурна. Този вид е много разпространен, а М. персика се среща рядко; достига около 1,2 м височина, листата са нарязани, а цветовете накрая стават розови, а не червени.

Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.

Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито напролет.