Сем. Кремови – Liliaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с тънко, закръглено, почти триръбесто, безлистно, цветоносно стъбло. В основата на стъблото се развиват две, рядко три листа с ципесто влагалище. Те са целокрайни, продълговати, елиптични и заострени, с надлъжно жилкуване и дълги дръжки. На върха на стъблото са цветовете, събрани в гроздовидни съцветия. Те са единични, рядко двойни, разположени в пазвите на малки, белезникави, линейни и ланцетни прицветници. Състоят се от 6 до 20 цветчета. Цветовете са с приятна миризма, бели, звънчевидни, увиснали, на къси дръжки, двуполови, с 6 сраснали венчени листа и 6 тичинки. Плодът е червена многосеменна ягода. Цъфти м. април – юни.

Разпространение: Из горите, храсталаците и влажните места до 1400 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират листата и надземната част на растението.

Бране и сушене: Листата от момина сълза се берат една-две седмици преди цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените листа са със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Стръковете се берат по време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените стръкове са със зелен цвят, приятна миризма и горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има сърдечноукрепващо действие. Употребява се при сърдечни неврози, сърцебиене, задух.

Външно: Накиснати в ракия листа от момина сълза – за мазане при подагра и ревматизъм.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица листа се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Отровно растение. Да се взема под лекарски контрол!