Момина сълза е едно от любимите пролетни цветя, заради изящния аромат на нежните, бели звънчета, наредени по цветоносното стъбло, високо 12-20 см. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват два светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април – май.

Сортове: Има само един вид – К. майалис – височина 20-30 см, сади се през 10 см, цъфти с ароматни бели цветове (0,5 см) през април – май. Сортът Rosea е с розови цветове. Fontin’s Giant има необикновено големи цветове, a Prolificans е кичест. Листата на Albostriata са зелени с бели ивици, а на Variegata – зелени със златисти ивици.

Отглеждане: Изберете за момина сълза сенчесто или полусенчесто място – около дънера на дърветата или под декоративните храсти и др. Най-много цветове се развиват, когато растенията са засадени на полусянка. Изискват лека хранителна почва и постоянна умерена влажност.

Засадете през октомври. Преди засаждането разрохкайте мното добре почвата и направете браздички с дълбочина около 15 см. Разстоянието на засаждане на закупения посадъчен материал от момина сълза или от подготвения в домашната градина е 20 х 20 см. През първите 3-4 години новите издънки се премахват, за да не се сгъстява насаждението. В противен случай цветовете остават дребни.

Момина сълза не се окопава, защото има опасност да се унищожат новите пъпки!

Размножаване: Момина сълза се размножава чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане се полива обилно.

ВНИМАНИЕ! Когато се разделят коренища при домашни условия, винаги трябва да се има предвид, че по тях се формират два вида пъпки. Първите пъпки са тънки и заострени – те са едногодишни и от тях на първата година се развиват само листа. Вторите са многогодишни цветни пъпки, чрез които на следващата пролет растението цъфти. Те са по-дебели и с тъпи връхчета. Обикновено се залагат на втората или третата година след разсаждането.