Сем. Кръстоцветни – Brassicaceae (Cruciferae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с голо, кухо, пълзящо, разклонено и ръбесто стъбло, високо до 1 м. Листата са текоперести, яйцевидни, тъмнозелени. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, с четирилистна чашка, четирилистно венче и многобройни тичинки. Плодът е извита шушулка. Цъфти м. април – септември.

Разпространение: Мокреш се среща из влажните места, водоемите, заблатените места до 1500 м н.в. навсякъде в България.

Употребявана част: За медицински цели се събира надземната част на растението.

Бране и сушене: Надземната част се бере преди или по време на цъфтежа м. април – септември. Използва се в прясно състояние или се суши на сянка или при температура до 45°С. Изсушената билка е зелена на цвят, без мирис и с парлив вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, дезинфекционно и засилващо организма действие. Употребява се при малокръвие, заболяване на щитовидната жлеза, кожни обриви, жълтеница, нарушена обмяна на веществата, възпаление на бъбреците и пикочния мехур.

Външно: За бани при сърбежи, за компреси при рани и екземи. През зимните месеци билката се използва за салата.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици мокреш се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.