ОТРОВНА ГЪБА. Отравянето с млечница се проявява твърде скоро – около 15 мин до 1 час след консумацията на гъбите. Отровите, които се съдържат в гъбата, дори и след продължи-телна термична обработка, не се отстраняват. Те причиняват тежки заболявания, някои от които с летален край. И в тази гъба се съдържат т. нар. дразнещи вещества, някои от групите на смолите и на терпените. Появяват се първо болки в стомаха, диария, обезводняване, слаб пулс и ниско кръвно налягане, понякога и гърчове. Някои автори посочват и увреждания на черния дроб. При поява на някой от тези признаци е необходима бързата намеса на лекар.

Расте в края на пролетта, през лятото, а при топли дъждове и в началото на есента. Предпочита иглолистните гори.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката на младата млечница е почти плоска, но с малка вдлъбнатина в средата. По-късно става широко-фуниевидна с диаметър от 5 до 12 см. Тя е розова, с ясно очертани кръгове отгоре, концентрично разположени, но с прекъсвания по дължината си. Ръбът е подвит и доста дебел. По цялата си дължина има мъх. Мъх има и върху самата шапка.

Плодовото месо е жълто до белезникавобяло, твърдо, но крехко и чупливо. При нарязване гъбата изпуска бял сок (мляко) с пиперлив горчив вкус. Третирано с железен сулфат, става леко жълто-розово.

Ламелите са гъсто разположени, жълтеникавобели до бледорозови в различните фази от развитието на гъбата.

Спорите са безцветни, а споровият прашец е бял до белезникав.

Пънчето е високо до 6 см, дебело не повече от 2 см, плътно и цилиндрично. Цветът му е малко пo-бял от шапката.