ЯДЛИВА ГЪБА, с типичен горчиво-лютив вкус, натрапчив не особено приятен и не се понася от всички консуматори. Винаги преди консумация трябва да се обработва термично с малко оцет във врящата вода за отстраняване на лютивината. Не се консумира в големи количества, защото причинява разстройства. Бялата млечница е подходяща за мариноване в „букет” с други пластинчести гъби – обикновено 2-3 вида, с подправки като зимнина.

Появява се през лятото, расте и през есента. Бялата млечница предпочита широколистните гори, но се среща и в иглолистните гори, в големи находища, ясно видима под дърветата.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е с размери от 5 до 20 см в диаметър, равна при младите гъби и разперена при застарелите екземпляри, с малка вдлъбнатина в средата на шапката, с леко подвит навън ръб. Повърхността й е гладка и суха. Кожицата е бяла, а при застарелите екземпляри жълтее.

Плодовото месо е дебело, грубо. При разчупване изпуска парлив сок (мляко) (откъдето гъбата носи името си), много трошливо. При разчупване променя цвета си до бледожълто-зеленикав.

Ламелите са широки, много тънки и бледожълти. Стоят плътно една до друга и се спускат надолу по пънчето.

Спорите и споровият прашец са бели.

Пънчето е здраво, плътно, твърдо, с височина 4-8 см и дебелина 1-2 см, леко изтънено в долната си част, бяло.