Сем. Сложноцветни – Asteraceae (Compositae)

 

Описание: Миши уши е многогодишно тревисто растение, високо до 15 см, с безлистно стъбло, по което има тънки и дълги пълзящи издънки. Приосновните листа са продълговати или обратно яйцевидни до ланцетни, с четинести влакна в основата, които от долната страна са беловлакнести. Цветовете са езичести и ярко жълти, събрани в съцветие кошничка. Обвивните листчета са заострени и тесни, с ципест ръб, окосмени, в основата с черни жлезички. Плодът е цилиндричен със сивобели власинки. Цъфти м. юни септември.

Разпространение: Из пасищата, планинските ливади, горските поляни и тревистите места до 2000 м н.в. във всички наши планини.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. юни – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, запичащо и дезинфекционно действие. Употребява се при диария, стомашни и чревни кръвоизливи, уремия, главоболие, безсъние, повръщане, воднянка и др.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица миши уши се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! В големи дози билката е отровна.