Древните римляни са смятали минзухара за цвете на богинята на утринната зора Аврора. Той е бил известен на хората още в древна Асиро-Вавилония, в Индия и Египет няколко хилядолетия преди нашата ера, където бил използван като багрилно, лекарствено и декоративно растение и като хранителна подправка. Наименованието на рода Crocus (минзухар) е старогръцко, използвано още в древността.

Видовете от този род са разпространени навсякъде по Земята, особено в Южна Африка и в централната част на Южна Америка. Те развиват малки грудколуковици. Достигат до 10 – 20 см височина.

Сортове: Разнообразието от минзухари е много голямо – едни цъфтят през януари, други – през октомври. Всички имат 6 венчелистчета. Засаждат се през септември – ноември или през юли за есенноцъфтящите. Има четири основни групи с размери между 7,5 – 12,5 см. Най ефектни са холандските, или едроцветните хибриди, които цъфтят през март – април. Те са сини, пурпурни или бели, но се срещат и жълти. Групата на хибридите Chrysanthus цъфти по – рано (февруари – март), ароматните цветове са със средни размери. Повечето са жълти, но има и двубагрени, както и нюанси на бяло, синьо и бледомораво. Пролетноцътящите видове също са доста малки и цъфтят през януари или април. Есенноцъфтящите цъфтят през септември – декември. Минзухарът се използва за разпръснато засаждане из тревните площи, където рано напролет е много ефектен. Освен това може да се засажда и на правилни цветни групи.

Отглеждане: Минзухарите предпочитат слънчеви места. Там тези цветя цъфтят по-добре. Избягвайте да засаждате луковиците от минзухар на преовлажнени места – цветовете остават дребни. Растението се размножава чрез семена или луковици. Преди засаждане е важно е да се сортират подходящите за засаждане луковици по-едрина. Добре е почвата да е предварително обработена и компостирана.

Луковиците се засаждат на дълбочина от 4 – 10 см (в зависимост от размера). Не забравяйте да следите да имат достатъчно влагата по време на цафтежа. Също така, не пренебрегвайте процеса на разрохкване на почвата. Това ще помогне да се запази цветът по-дълго време. През целия сезон (преди засаждане, по време на цъфтежа и след това) се прави торене с фосфорни и калиеви торове. Добрата запасеност с тези торове ще осигури продължителността на цъфтежа на минзухарите и ще осигури защитата им от вредители.

Минзухарите са студоустойчиви, така че не е нужно да се притеснявате, но все пак по-добре е да покриете растенията, засадени през есента със суха трева и листа.

Размножаване: Минзухар се размножава чрез грудколуковици, които всяка година в началото на лятото, след прецъфтяването и засъхването на надземните части, се изваждат от почвата и се просушават на сенчесто, сухо и проветриво място. После образувалите се малки размножителни луковички се отделят от големите. Големите се засаждат през есента на 5-8 см една от друга.