Минзухар е цвете от семейството на перуниката. Има остри листа, подобни на трева, между които се прокарва стъблото му. На височина достига до 10 см. Цъфти на пролет в жълти, оранжеви, бели, виолетови цветове. Има обаче и видове, които дават цвят и през есента.

Минзухарите, които повечето хора купуват, са сини и жълти, едроцветни холандски хибриди – цъфтят след кокичетата и преди лалетата. Но разнообразието от минзухари е много по-голямо – едни цъфтят през януари, други – през октомври. Всички са с форма на бокал и имат шест венчелистчета. Когато се отвори напълно, цветето става чашевидно или звездовидно, а тесните листа продължават да растат и след като цветовете са избледнели. Засадете кормусите от минзухар през септември – ноември или през юли за есенноцъфтящите. Има четири основни групи с размери между 7,5-12,5 см. Най-ефектни са холандските, или едроцветните хибриди, които цъфтят през март – април -сини, пурпурни или бели, но се срещат и жълти. Групата на хибридите Chrysanthus цъфти по-рано (февруари – март), ароматните цветове са със средни размери. Повечето са жълти, но има и двубагрени, както и нюанси на бяло, синьо и бледомораво. Пролетноцъфтящите видове също са доста малки и цъфтят през януари или април. Есенноцъфтящите цъфтят през септември – декември.

Сортове: Всички холандски хибриди произлизат от К. вернус. Някои от най-известните са Pickwick (бял с пурпурни ивици), Joan of Arc (бял минзухар), Mammoth Yellow (голям, жълт минзухар) и Remembrance (пурпурен минзухар). Хибридите Chrysanthus са по-малки и цъфтят по-рано – Е. A. Bowles (жълт минзухар), Snow Bunting (бял с жълта основа), Cream Beauty (бледожълт с оранжеви близалца), Blue Pearl (син със златиста основа), Princess Beatrix (син с жълта основа) и Ladykiller (бяло и пурпурно). Пролетноцъфтящите видове цъфтят много рано (през януари – февруари): К. анцирензис (златист минзухар), К. ангустифолиус (златист с кафяво), К. томазинианус (отворени цветове, различни багри). К. сиебери е лилав със златисто гърло, К. императи – бял с пурпурни ивици. Изберете слънчево място за есенноцъфтящите хибриди. К. специозус (бял, син или виолетов с тъмни жилки) цъфти най-рано. Други известни са К. сативус, К. охролеукус (кремав) и К. нудифлорус (пурпурен).

Отглеждане: Засадете на слънчево място или на прошарена сянка. Слънчевите лъчи са причината минзухарът да дава повече цветове. Минзухарът предпочита песъчлива почва, но вирее и в обикновена градинска. Ако все пак искате да му създадете максимално повече удобства, то смесете пясък, листовка и градинска тор. Поливайте пролетното цвете умерено – малко по-рядко преди да се покаже цветът и зачестете по време на цъфтеж.

Размножаване: Минзухарът се размножава с помощта на луковици и семена. След като цветето прецъфти, извадете луковиците от почвата и ги сложете на сухо и сенчесто място за няколко дни. След това разделете майчината от дъщерните грудки и ги приберете на тъмно.

Градинарите съветват семената да се сеят на пролет, а луковиците – между септември и ноември.