Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Минзухар есенен

Colchicum automnale L.

Минзухар есенен

Сем. Кремови – Liliaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение. Корените са грудки, наподобяващи луковици, с тъмнокафява лъскава обвивка, без надземно стъбло. Листата са ланцетни с дъговидно жилкуване, целокрайни, надиплени или плоски по дължината си. При основата си те са обвити от влагалища, излизащи направо от грудката. Цветовете са бледорозови, шестделни, в долната си част – тръбести, с 6 тичинки. Плодът е тригнездна кутийка с многобройни семена. Развитието на листата става напролет, а на цвета – наесен. Цъфти м. септември – октомври.

Разпространение: Есенният минзухар расте из ливадите, пасищата, тревистите места и храсталаците до 2000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират семената на растението.

Бране и сушене: Събират се узрели, но неразпукани плодни кутийки – м. юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С, като преди това се оставят да доузреят и сами да се разпукнат. Изсушените семена са сферични, червенокафяви или черни, без миризма и с горчив вкус.

Действие и употреба: Есенният минзухар задържа развитието на раковите тумори. Поради това, че е силно отровна, лечението се извършва само под лекарско наблюдение. Употребявана е в народната медицина при воднянка, подагра, ревматизъм и скарлатинозен нефрит, но е изоставена поради токсичността. Събира се за фармацевтичната индустрия.

Внимание! Отровно растение.

  |  Views: 943  |  Прочетено във Вестник за градината