Сем. Пиренови – Ericaceae

 

Описание: Многогодишно вечнозелено пълзящо храстче, достигащо до 30 см височина. Листата са последователни, кожести, на върха закръглени, а в основата – клиновидни, преминаващи в къса дръжка. Отгоре са тъмнозелени с вдлъбната мрежеста нерватура. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, с петделна сраснала чашка, петзъбно сраснало венче и 10 тичинки. Плодът е сочна червена ягода с 3-7 семена. Цъфти м. юни – юли.

Разпространение: Из сухите и каменисти поляни и в иглолис тните гори от 1000 до 2500 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират листата на растението.

Бране и сушене: Листата от мечо грозде се берат по време на цъфтежа м. юни-юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с тръпчив вкус.

Действие и употреба: Билката има антисептично, запичащо и пикочогонно действие. Употребява се при възпаление на бъбреците и пикочните пътища, възпаление на простатата, възпаление на червата, кръвохрачене, кръв в урината, нощно напикаване, диария, бяло течение.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стрити листа от мечо грозде се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.