Сем. Картофови – Solanaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто увивно растение с разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата са големи, с дълги дръжки, целокрайни, яйцевидни, с малки власинки. Цветовете са едри, бели, разположени поединично в пазвите на горните листа. Чашката е петзъбна, сраснала. Венчето е петлистно с 5 тичинки. Плодът е червенооранжев, увит в оранжева, разраснала се във вид на мехур чаша, с много семена. Цъфти м. юни – юли

Разпространение: Из храсталаците, редките гори и сенчестите места, нарядко в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират плодовете на растението.

Бране и сушене: Плодовете от мехунка се берат след узряването им м. септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената билка е с оранжев цвят, без миризма и с кисел вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, дезинфекционно и противодиабетично действие. Употребява се при захарна болест, камъни в бъбреците и пикочния мехур, воднянка, подагра, жълтеница, стомашни кръвоизливи, трудно уриниране, хемороиди.

Външно: За компреси при рани, набито, вътрешни кръвоизливи.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици плодове от мехунка се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Плодът се употребява без външната мехуреста част, която е отровна.