Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Метличина

Centaurea

Метличина

Метличина (Centaurea) е добре позната със своите яркосини красиви цветове. Покритото с бодливи съцветия растение привлича пчелите и пеперудите. Освен познатите ни сини багри, има видове с бяла до кафява окраска. Растението се отглежда лесно и обикновено се засява на място в групи, определени за цъфтеж. Метличината бързо превзема определените й площи.

Родът Метличина е доста голям, около 500 вида. Съставен е от тревисти растения, които могат да бъдат едногодишни, двугодишни или многогодишни. Многогодишните видове са с пълзящо или грудково надебелено коренища, а при някои видове и с месести корени.

Стъблата са изправени или полегнали, в основата добре облистени с последователно разположени листа, прости, до пересто надебелени. Съцветията са единични или разположени в сложно съцветие – метлица. Метличините обитават главно умерените области.

Сортове: Ботаническото название на синята метличина е центауреа цианус, което в превод от латински означава син. Освен това има и късоклонеста метличина, фригийска, планинска.

Късоклонестата метличина  (Centaurea jacea) достига височина до 1 м, многогодишна е, цъфти на шестгодишна възраст. Лилаво-пурпурните цветове имат големи главички на върха на стеблата и по края на клонките. Зелените прави стебла са набраздени. Цъфти от средата на юни до края на лятото. Семената лесно се разнасят от вятъра и през есента покълват. Късоклонестата метличина харесва небогати почви, не обича влажните места.

Планинската метличина (Centaurea montana) е висока 40-60 см и дава обилни бели, розови или лилави цветове. Сортът Mountain bluet е с необикновено красиви цветове. Венчелистчетата са с назъбени крайчета и излизат радиално от червено-пурпурния център, като създават красив, подобен на паяжина ефект. Цъфтежът е непрекъснат в продължение на месец. Прецъфтелите главички се махат.

Фригийска метличина (Centaurea phrygia) има груби стъбла с височина до 60 см. Цветовете са с розов цвят. Листата са по-широки и назъбени. Няколко цветове правят кошничка на цветоноса и страничните клонки. Тази метличина е много устойчива. Най-интересен е сортът Dealbata Rosea. При тази метличина външният ред на цвета е розов, а центърът – жълт. Сортът Steenbergil има големи малинови цветове с бяла сърцевина..

Отглеждане: В градините тя се отглежда на слънчеви места и на полусянка на леки почви. Изисква добре дренирана почва и делене на всеки 3-4 години през пролетта или есента. Устойчива е на засушаване.

Размножаване: Метличините се размножават със семена. Те са овални, гладки и на върха имат четчица от власинки, спомагащи за тяхното летене. Семената запазват кълняемостта си до 3 години. Засяват се през март-април направо на място. Младите растения се прореждат на 30-40 см разстояние, ако са предназначени за цвят, или на 20-25 см, ако са засадени в цветни лехи или в групи. Развиват се добре на пряко слънчево огряване. Почвата трябва да е лека, отцедлива, плодородна. Полива се редовно, до умерено, като влагата по-добре да е оскъдна, отколкото прекомерна.

 

  |  Views: 981  |  Прочетено във Вестник за градината