Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Меко гниене по лука (Сипкаво гниене по лука)

Болестта меко гниене по лука (сипкаво гниене) е повсеместно разпространена и в отделни години с благоприятни условия за развитието му може да компрометира изцяло реколтата. Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas allicola Burk.

Признаците на меко гниене се наблюдават в края на вегетационния сезон, най-често след дъжд, като загниване в основата на старите листа и на лъжливото стъбло, което е хлъзгаво отвътре при мачкане с ръка. Външните симптоми по луковиците не са характерни. При разрез се вижда, че някои от вътрешните люспи са оводнени и с жълтокафяв цвят, след което започват да загниват. Повредите започват откъм шийката и за 2-3 месеца, загниването достига дънцето на луковицата. Най-външната люспа остава суха и загнива последна. Нападнатите тъкани имат мека, слабо втечнена, но сипкава консистенция, откъдето идва името на болестта. Болните луковици прорастват още през есента – септември и октомври. При засаждане някои от тях се вкореняват, но развиват хилави растения.

Патогенът се съхранява в почвата и в презимувалите болни луковици. Обикновено инфектирането се извършва през рани и през изрязаните, но недостатъчно изсъхнали стъбла. Полегналите върху почвената повърхност лъжливи стъбла не се инфектират.

Оптималната температура за развитие на меко гниене е висока и варира между 26 и 28ºС. Проявите на болестта се провокират от слаби и краткотрайни валежи по време на прибирането на реколтата. При съхранение болестта не се предава на здравите луковици.

 

КОНТРОЛ

 

Отглеждане на лука при оптимална агротехника като се избягва торенето с амониев нитрат, а се предпочита амониевият сулфат. Прибирането да се извършва при естествено полягане на една трета от растенията. Болните луковици се отстраняват, а здравите се просушават на сянка. Съхранението на луковиците да се извършва при ниска, но положителна температура от 0 до 2ºС.

 

  |  Views: 538  |  Прочетено във Вестник за градината