Маточина
Melissa officinalis L.

Сем. Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)
Описание: Многогодишно тревисто растение с четириръбесто разклонено стъбло, покрито с редки власинки и високо до 1 м. Листата в долната част на стъблото са с дълга дръжка, срещуположни, тъмнозелени и голи отгоре, светлозелени и окосмени отдолу. Горните листа са продълговати, назъбени и с къса дръжка. Цветовете – бели, жълтеникави или розови, са разположени в пазвите на листата, групирани в прешлени по 6, имат късотръбеста чашка, петлистно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 светлокафяви семена. При разтриване между пръстите растението има лимонова миризма. Цъфти м. май – септември.
Разпространение: Из храсталаците, редките гори, градините до 1000 м н.в. навсякъде в България.
Употребявана част: За медицински цели се събират листа от маточина или цялата надземна част.
Бране и сушене: Билката се бере непосредствено преди цъфтежа м. май. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка има зелен цвят, лимонова миризма (при разтриване между пръстите) и слаб стипчиво горчив вкус.
Действие и употреба: Билката има спазмолитично, болкоуспокоително действие. Тя засилва храносмилането, облекчава коликите, възпира повръщането. Употребява се при високо кръвно налягане, безсъние, главоболие, нервна слабост, болезнена мен-струация.
Външно: За компреси при циреи и рани, за жабурене при зъбобол и болки в гърлото.
Рецепта:
2 суп. лъжици листа и стръкове от маточина се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.