Матиола (Matthiola) е от видовете цветя, които могат да задоволят и най-изискания вкус. Наричат я още „летен шибой”. Известни са около 55 вида, но най-ценни са три от тях. Едногодишният се нарича М. annua, а многогодишните М. fenestrate.

Матиола има силно развит централен корен и по-слабо развити разклонения. Стъблото е ръбесто, като в долната си част вдървенява. На височина достига от 20 до 80 см в зависимост от вида и сорта. Сортовете, които се отглеждат в лехи и бордюри, са силно разклоняващи се, а тези, предназначени за отглеждане в оранжерии, са високи и неразклоняващи се. Листата са ланцетовидни, на върха заострени,покрити като и стъблото, с многобройни нежни власинки, които им придават мекота и сив оттенък.

Съцветията са гроздовидни, различни по дължина. Цветовете биват прости – с 4 венчелистчета и 6 тичинки, както и кичести.Те не образуват тичинки, затова за производство на семена трябва да се осигурят простоцветни растения за опрашители. Цветовете са бели или са обагрени в пастелни, а по-рядко в ярки тонове на розово, червено и лилаво. Отварят се последователно от основата към върха на съцветието, така че цъфтежът продължава от юни до октомври. Образувалият се след опрашването плод е четириръбесто цилиндрична шушулка, дълга 6-7 см. Тя е пълна с кръгли, до 3 мм кафяви семена, които узряват през есента.

Отглеждане: За да се развиват добре, Матиола изисква много светлина. Почвата да е лека, добре дренирана, с неутрална реакция. Не понасят кисели терени и застояване на вода.

Размножаване: Матиола се размножава чрез семена. За производство на разсад те се засяват през март на закрито. Използва се богата на хранителни вещества почвено-торова смеска, съставена от листовка, торф, много добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 2:1:1:1. Така растенията се развиват здрави и силни още в началото, което ги предпазва от сечене. При отглеждане на разсада се полива умерено. Температурата трябва да е 14-18°С.