Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Масловка

Boletus luteus (L. ex Fr.)

Масловка

ЯДЛИВА ГЪБА с мирис на плодове и с приятен вкус на масло. Тази масловка е подходяща за всякакъв вид преработка и за консумация веднага след събирането й. При консумация на по-големи количества кожицата на шапката задължително се отстранява с ножче (обелва се много лесно). Ако тръбичките са позеленели, те се отделят и се изхвърлят напълно, като се консумира само плодовото месо.

Расте в иглолистните гори, предпочита младите борови насаждения (откъдето и името й боровка), в окрайнините на горите, горските просеки, между падналите борови иглолиста. Тази масловка се среща през пролетта, но и през лятото (при валежи), а масово и през есента.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката  е с диаметър от 4 до 10 см (понякога и до 13 см), полукълбовидна, но при развитието си се разтваря напълно. Има дебело плодово месо, много хигроскопично. Ръбът е леко завит навътре, в млада възраст свързан с пънчето с тънка ципа. Кожицата е кафява и при влажно време е лъскава и винаги леплива. Лесно се отделя от плодовото месо, особено при влажно време или при намокряне.

Плодовото месо е дебело, малко, крехко, с бледо-жълтеникав до лимонов цвят. Много бързо омеква и загнива и много често червясва. В основата на пънчето е оцветено леко червеникаво. Третирано с амоняк, става веднага розово-виолетово, а по-късно белезникавосиньо.

Тръбичките са лимоновожълти, непроменливи, сраснали с пънчето, но се отделят лесно от плодовото месо при застаряващата гъба.

Спорите са светложълти, а споровият прашец е охренокафяв.

Пънчето е високо от 3 до 10 см обикновено средно около 8 см, дебело до 2 см, белезникавожълто и носи непосредствено под шапката пръстенче. Пръстенчето обикновено е разпокъсано, особено в най-горната част. Цветът на пънчето под пръстенчето е винаги по-тъмножълт (към почвата).

 

  |  Views: 606  |  Прочетено във Вестник за градината