Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Манатарка червеностъблена

Boletus miniato porus Seсr.

Манатарка червеностъблена

ЯДЛИВА ГЪБА, с обикновен вкус и мирис. Поради голямото й сходство с дяволската гъба (отровна!) и огнената манатарка (съмнителна!) не трябва да се събира и консумира.

Расте през лятото и есента във всички гори -широколистни, смесени и иглолистни, но винаги поединично.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката на младата гъба е полусферична, а на развитите екземпляри е разперена. Диаметърът е средно от 10 – 15 до 25 см. Ръбът е добре очертан, подвит, но по-късно се изравнява, като добива леко вълновидна линия. Кожицата е кафяво-червена, понякога доста по-тъмна (до кафяво). По повърхността си няма белези и при пипане е меко кадифена. Не се бели.

Плодовото месо е плътно, дебело, здраво, жълто. При разрязване посинява веднага по цялата си повърхност. Тръбичките са доста дълги (около 2 см), обикновено жълти, но с видими червеникави пори. При натиск с пръсти веднага посиняват.

Спорите са жълтеникавокафяви. Споровият прашец също, но малко по-тъмен.

Пънчето на младите екземпляри е яйцевидно, по-късно – обратнобухалковидно. Непосредствено под шапката е жълто, като преминава в червено-жълто по-надолу и става тъмнокафяво в основата си. По цялата си повърхност има червеникави точици, които не са очертани релефно. Плодовото му месо е дебело, здраво и като плодовото месо на шапката при разрязване бързо става синьо. Високо е около 10 см (понякога и до 15 см) и доста дебело (4 см).

 

Има няколко важни белега за разпознаване от отровната дяволска гъба: Кожицата на червеностьблената манатарка е кафяво-червена, а на дяловската гъба – сивобелезника-ва с бледокафяв до жълто-зелен оттенък. Пънчето на червеностьблената манатарка е с червеникави точици, а на дяволската гъба – с червен мрежест рисунък. Плодовото месо и на двете гъби при разрязване става синьо!

 

  |  Views: 777  |  Прочетено във Вестник за градината