НЕЯДЛИВА ГЪБА. Огнената манатарка е неприемлива за организма. Консумирана с алкохол, причинява отравяния.

Расте в широколистните гори, често в находища. Огнената манатарка се появява през пролетта, в благоприятно време и през лятото, както и през есента.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е с диаметър от 6 до 20 см (често и до 25 см), с форма на заоблена възглавничка. При влажно време повърхността й е лепкава. Цветът на кожицата варира от тъмнокафяв до тъмносиво-кафяв и кафеникавожълт. Ръбът е леко подвит навътре, непрекъснат.

Плодовото месо е дебело, жълтеникаво в шапката и в горната част на пънчето и червеникаво в основата на пънчето. Натиснато с пръсти или начупено, става синьо. Това е и причината поради която често се смесва с дяволската гъба, която също посинява при начупване.

Тръбичките са жълти, до жълто-зелени, а при застаряващата гъба – масленожълти. При пипане веднага посиняват.

Спорите са масленосиви, споровият прашец – също, но със зеленикав оттенък.

Пънчето е високо от 3 до 15 см и дебело 3-8 см, отначало подуто в средата (изглежда тумбесто), а при израстване на гъбата е леко бухалковидно, но удължено. Непосредствено под шапката е жълто, в долната си част с червеникав оттенък (с цвета на пламъка). В самата основа е тъмнокафяво. Цялата му повърхност е покрита с мрежовидно разположени жилки.