Майска гъба има няколко вариетета: albellum (Fr.) – чисто бяла, gambosum (Fr.) – жълто-бяла, graveolens (Pеrs.) – малка (звънчевидна) c по-тъмна (до светлокафява) и palumbinum (Quеll.) – с бледожълта шапка.

ЯДЛИВА ГЪБА, много ценна, подходяща за всякакъв вид преработка.

Расте още в началото на пролетта през май, откъдето носи и името си, по горските поляни, окрайнините на горите, просеките, парковете, по-рядко в иглолистните гори, отколкото в широколистните. Майска гъба расте в големи находища по планински пасища, често в дълги редици или в кръгове („самодивско хоро”).

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е средно голяма, полусферична, с вълновиден, обърнат навътре ръб, с кремавобяла кожица, суха, без гланц на повърхността, дебеломесеста, с диаметър от 5 до 15 см.

Плодовото месо е плътно, меко, белезникаво, с дъх на брашно.

Ламелите висят под шапката, имат белезникав цвят (при застаряване стават жълтеникавобели), чупливи са, гъсто разположени, тънки, тесни.

Спорите са бели (до белезникави), а споровият прашец – бял.

Пънчето е не по-дълго от 4-8 см и дебело 2 см, в долния си край доста удебелено, с бял до брашнестобял цвят.