Магнолия (Magnolia) при­над­ле­жи към кас­та­та на рас­те­ни­я­та-арис­ток­ра­ти. Мал­ко са дър­ве­тата, ко­и­то мо­гат да пов­то­рят кра­со­та­та на цве­то­вете й в съчета­ние с тех­ния не­пов­то­рим аро­мат. То­ва се за­бе­ляз­ва вед­на­га. Но ко­га­то човек се за­поз­нае по-отбли­зо с то­ва дър­во, сил­но впечат­ле­ние пра­ви и ли­ни­я­та на кло­ни­те. Те имат ин­те­рес­ни уде­бе­ле­ния, вър­ху ко­и­то се на­ми­рат цвет­ни­те пъп­ки. По­лучава се ед­на сво­е­об­раз­на пле­те­ни­ца от клон­ки, ко­я­то прем­реж­ва не­бето по дос­та не­о­бичаен начин. Но за да се оце­ни по-дос­тойн­с­т­во та­зи кар­ти­на, е не­об­хо­ди­мо човек да зас­та­не в бли­зост до дър­во­то. Си­ва­та, глад­ка ко­ра на маг­но­ли­и­те ви­на­ги се от­к­ро­я­ва. На све­тъл фон из­г­леж­да по-тъм­на, а на тъ­мен фон из­г­леж­да свет­ла. Лис­та­та са съ­що дос­та кра­си­ви и ка­то фор­ма, и ка­то цвят.

Сортове: Най-разкошната магнолия е дърво – М. grandiflora. Въпреки че расте бавно, с времето достига 6 м височина, но най-често се отглежда като вечнозелен храст за стена. Цъфти между юли и септември с ароматни кремавобели цветове. Препоръчваме ви сорта М. grandiflora ‘Exmouth’. Най-популярната магнолия е М. soulangiana – разпростиращ се храст, който достига 3 м височина. Цветовете се появяват преди листата през април -чашевидни, бели отвътре и с пурпурен нюанс в основата. ‘Lennei’ и ‘Alexandrine’ са отлични сортове, по-различни са ‘Rubra’ (розовочервен) или ‘Alba Superba’ (бял). Звездната магнолия (М. stellata) е най-подходяща за ограничено място. Достига едва 1,2-1,5 м височина, но през март и април се покрива с ароматни кремавобели цветове.

Отглеждане: Най-подходящото време за засаждане на магнолията е началото на пролетта, след като отминат и последните студове. Из­бе­ре­те слънчево мяс­то, за­щи­те­но от вет­ро­ве­те. Свет­ли­на­та има от­но­ше­ние към за­ла­га­не­то на цвет­ни­те пъп­ки. По пра­ви­ло маг­но­ли­я­та се на­гаж­да доб­ре към вся­как­ви почви, сти­га да ня­ма в тях ва­ро­вик. Той пре­диз­вик­ва хло­ро­за на лис­та­та, ко­я­то е причина за тях­но­то по­жъл­тя­ва­не и бол­нав вид.

Засадете магнолията самостоятелно. Необходим е добър дренаж, затова при засаждането добавете много торф. Освен това насипете наоколо мулч, но той да е на 5-10 см от стъб­ло­то (за да не заг­ние самото стъбло) и до 60 см в ди­а­ме­тър, а на де­бе­ли­на 5-10 см. Мулчът мо­же да се със­тои в парчета дър­вес­на ко­ра, над­ро­бе­ни клон­ки или парчета лис­та. Никога не копайте и не засаждайте близо до стъблото. Всяка пролет добавяйте слой от торф или добре изгнил компост около растението.

По пра­ви­ло маг­но­ли­и­те, как­то и по­вечето дър­ве­та и храс­ти, се про­да­ват в кон­тей­не­ри. То­ва поз­во­ля­ва по-го­ля­ма си­гур­ност в пре­саж­да­не­то, тъй ка­то ко­ре­но­ва­та сис­те­ма не се на­ра­ня­ва. По то­зи начин значител­но се на­ма­ля­ва и стре­сът на дръвчето от про­мя­на­та. Ако при пре­саж­да­не­то за­бе­ле­жи­те, че има заг­ни­ли или из­съх­на­ли кло­ни, не­об­хо­ди­мо е да ги из­ре­же­те и да де­зин­фек­ци­ра­те мяс­то­то.

Магнолиите трябва да бъдат подхранвани с торове според указанията за употреба на производителя. През месеците след цъфтежа, април и май торовете трябва да бъдат с богато съдържание на азот. През втората половина на лятото растежът постепенно завършва и започва оформяне на цветните пъпки. Ето защо през месеците юли и август торовете трябва да са с повишено съдържание на фосфор и калий. През септември торенето трябва да се прекрати.

Поливането на магнолиите зависи от климатичните и почвени условия, при които са поставени да растат. През  сухите месеци на лятото те трябва да се поливат по един път през деня и вечерта. Необходимо е  и оросяване на короните, това трябва да става  2-3 пъти на седмица.

Необходимо е периодично да се окопава почвата около растенията. Така се подобрява  аерацията на въздуха. Подобрява се и водният режим, стимулира се действието на почвените микроорганизми, разрушава се почвената кора. Това е важно за съхраняване  на почвената влага и унищожаване на плевелите. Броят на окопаванията  през един вегетационен период зависи от типа почви, местоположението и характера на зелените площи. Минималния брой на окопаванията да бъде 2-3 пъти през годината. 

Много често се извършва и санитарна резитба на фиданките и храстите,  с която се отстраняват на сухи, заболели и счупени клонки. При отстраняване на сухите клони отрезът трябва да се прави в здравата част на клонката /1-2 см навътре от сухата част/.

Най-чес­то в раз­сад­ни­ците се про­да­ват маг­но­лии във фор­ма­та на храс­ти. Ако ис­ка­те да ста­нат дър­ве­та, е ред­но да им по­мог­не­те. Не­об­хо­ди­мо е да ос­та­ви­те ед­но или две  (но не по­вече от три) от най-яки­те клон­ки. За­дъл­жи­тел­но пре­ди то­ва пре­мах­не­те всички сла­би клон­ки, ко­и­то са в ос­но­ва­та на стъб­ло­то. Изчис­те­те съ­що та­ка оне­зи клон­ки, ко­и­то се кръс­тос­ват, а съ­що и те­зи, ко­и­то се три­ят по­меж­ду си. За­дъл­жи­тел­но от­ре­зи­те се за­маз­ват с ово­щар­с­ка за­маз­ка.

Размножаване: Магнолия се размножава чрез зрели и зелени резници, отводки /слабо растящите видове/, чрез присаждане през зимата и чрез семена, които се стратифицират за пролетен посев. Семенното размножаване е продуктивен  и лесен метод за възпроизводство. Стратификацията става по определен начин. Избират се известен брой семена, които са здрави и добре оформени и се накисват във вода. Така  престояват 5-7 дни. Там те набъбват и покарват като се поставят в почвен субстрат, като разсад. Това става в саксии с номера 16-18 и оттам се засаждат на открито.

РАЗСАД ЗА МАГНОЛИИ