Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Магданоз

Petroselinum hortense

Магданоз

Наричан още меродия, той е основната подправка в българската кухня.  Много добрите му вкусови качества се дължат на етеричното масло. Те събуждат апетита, спомагат за доброто усвояване на храната, която зарежда организма с енергия. Магданоз е любима подправка за ястия, консерви, салати. За да запази аромата си, се поставя в ястието след като се приготви.

Сведения за магданоз се срещат още в египетските папируси и гръцките съчинения. Древните народи са вярвали, че ако консумират магданоз, ще станат силни и твърди като камък (от където произлиза и латинското му наименование). Листният магданоз е богат на белтъчини. Съдържат се и много минерални соли – калий, калций, желязо, магнезий.  Пресните листа имат много витамини С и А, съперничат на пипера, за който се счита, че е най-богатият на витамин С зеленчук.

 

Устройство

 

Магданозът  (Petroselinum hortense)  е двугодишно растение.  Известни са две форми магданоз – листен и кореноплоден.

От листният магданоз  се отглеждат Местен листен и Фестивал 68 (хибрид между местния магданоз и целина). От сорта Фестивал 68  се получава повече листна маса. Подходящ е да се отглежда в култивационни съоръжения, както и за ранни и предзимни посеви.  Съдържа витамин  С до и над 350 мг%. 

 

Изисквания

 

Младите поници понасят и повече от минус 9 градуса, а възрастните растения спокойно презимуват под снега.  Семената никнат даже при 2 градуса. Затова може да се засяват рано напролет, често и през есента. 

Магданозът спада към светлолюбивите растения. Когато се отглежда на сенчести места, листата пожълтяват, ароматът намалява, растежът е забавен. Така че за доброто развитие на зеленчука е важно да подберете слънчево място.

Липсата на  влага се отразява неблагоприятно на посетите семена, като забавя никненето. Затова ранната сеитба през пролетта гарантира получаването на редовен посев. Тогава младите растения никнат и се развиват нормално при почвените запаси от зимните валежи. Ранната сеитба на магданоз при климатичните условия на страната ни е за предпочитане. Излишъкът на вода в почвата влияе отрицателно.

Магданозът може да се отглежда върху различни почви, важното е те да не образуват кора, да имат достатъчно хранителни вещества и влага, но не избирайте тежките почви, уплътнените и със слаба водопропускливост. Магданозът не понася торенето с пресен оборски тор, а по отношение на предшествениците подходящи са окопните култури, които са богато наторявани. Добри са и бобовите култури, които обогатяват почвата с азот. Минералните торове се внасят предимно на 2 пъти – преди сеитбата и през вегетацията.

 

Размножаване

 

Магданоз трябва да се отглежда на чисти от плевелите места, защото семената никнат бавно. Преди сеитбата  мястото се прекопава дълбоко с права лопата още през есента. Преди това се наторява с 300-400 кг за 100 кв.м полуразложен оборски тор, 1,2 кг амониева селитра, 4-5 кг суперфосфат и 2,5-3 кг калиев тор. Мястото се заравнява, а преди сеитбата се подготвят лехите или тировете. Магданозът предпочита високите лехи, предварително добре наторени и обработени.

По-добре е сеитбата да стане през есента. Тогава се получава по-ранна продукция, по-висок добив , растенията използват по-добре запасите от почвената влага, не стрелкуват през първата година. Сее се и рано напролет, обикновено на редове 15-20 между тях, плитко на 1-2 см. Ако искате да получите 1-2 реколти пресен магданоз преди да е настъпила зимата, тогава ще засеете още през август семената.  За 100 кв.м ви са необходими 80-100 г семена.

 

Грижите

 

Ако през вегетацията осигурявате на посева без плевели редовно поливане и подхранване, ще получавате добра реколта. Листният магданоз се изрязва няколко пъти през годината. Внимава се да не се повредят вегенационните върхове на растенията. Последната беритба на листата става най-малко 1 месец преди да настъпи зимата. От  100 кв. м може да получите 100 кг листна маса.

  |  Views: 1466  |  Прочетено във Вестник за градината