Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Лютиче

Ranunculus acris L.

Лютиче

Сем. Лютикови – Ranunculaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо до 1 м, покрито с власинки. Приосновните листа са с дълги дръжки, с власинки, почти петоъгълни, с 3-5 дълбоки дяла, нарязани и остро назъбени. Горните листа са приседнали, изрязани почти до основата на линейни дялове. Цветовете са събрани в рехави съцветия, на дълга дръжка и с прилегнали власинки. Чашката е петлистна, чашчелистчетата са изправени или прилегнали към венчето, влакнести. Венчелистчетата са обратно яйцевидни, златисто жълти, с многобройни тичинки. Плодчетата са дълги и гладки орехчета. Цъфти м. май – септември.

Разпространение: Из ливади, тревисти и влажни места, край пътищата и в редките гори до 2000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от лютиче се берат по време на цъфтежа м. май – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените стръкове са зелени с жълти цветове, без мирис и с лютлив вкус.

Действие и употреба: Билката има противобактериално действие. Употребява се при главоболие, ревматизъм, невралгия, подагра, малокръвие, умора.

Външно: За бани при ревматизъм, трудно зарастващи и гнойни рани, подагра, хемороиди.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка стръкове от лютиче се варят 4 мин в 600 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Растението е отровно. Да се взема под лекарски контрол!

  |  Views: 704  |  Прочетено във Вестник за градината