Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Люляк

Syringa

Люляк

Добре познатият ни люляк е листопаден красиво цъфтящ храст. Разпространен е из сухите варовити и скални места до 600 м н.в. в цяла България, както и в цяла Югоизточна Европа. Листата са срещуположни, яйцевидни до широко яйцевидни, често със сърцевидна основа, 5-10 см, целокрайни. Младите клонки са закръглени, голи, сивокафяви на цвят. Цветовете са събрани в изправени пирамидални метлици. Плодът е двукамерна семенна кутийка. Образува много издънки. В градините се отглеждат както семенни растения, така и красиви градински хибриди, плод на на дългогодишна и богата селекция. Напълно зимоустойчиво растение.

Цъфтежът започва в началото на май и продължава няколко седмици. Съцветието е пирамидална разклонена метлица, състояща се от многобройни тръбести цветчета с 4 венчелистчета. Цветовете най-често са лилави, но има безброй сортове с най-различни нюанси на лилавото до виненочервено, а също и бяло – с прости или кичести цветчета. Самата метлица може да е с дължина 10-20 см. Цветовете са с приятен специфичен и силен аромат.

Отглеждане: Оптималният срок за засаждане на люляк е от средата на август до средата на септември. За да расте и цъфти добре, той трябва да бъде поставен на осветено място, защитено от силни ветрове. Неподходящи са ниските и заблатени места, които се наводняват рано напролет. Почвата трябва да бъде умерено влажна и плодородна, а това са черноземните и пясъчливо-глинестите почви, наторени с органични и минерални торове / рН 6-7/. Люляковите храсти се засаждат на 1,5 м един от друг. В нормални почви дупките се копят според размера на кореновата система, а на неплодородните тя трябва да е по-голяма, като се запълва с предварително подготвен субстрат от органичен тор, дървесна пепел, суперфосфат и почва от повърхностния слой. Полива се обилно и се наторява с угнил оборски тор.

Грижите за люляка не са сложни и се свеждат до три основни мероприятия – резитба, подхранване и обработка около стъблата на храста. Резитбата на люляка се извършва напролет, преди началото на сокодвижението. Режат се слабите, вътрешните, счупените, кръстосаните филизи и прецъфтелите кичури. Ако растението вече цъфти и филизенето е много слабо, трябва да се подмладява, като последователно се режат най-старите стъбла. През две-три години след прецъфтяване се тори с фосфорни, калиеви и азотни торове. Почвата около стъблата на храста не трябва да се прекопава, защото кореновата система на люляка се разполага повърхностно и лесно с е поврежда. Само се наторява с полуугнили листа, дървени стърготини и угнил оборски тор. През първата година се полива редовно, а след това само при суша.

Размножаване: Културните форми на люляк са сложни хибриди и при размножаване със семена не се възпроизвеждат напълно видовите признаци. Размножава се само вегетативно. Много надежен начин за размножаване на люляк е присаждане чрез калем. Използват се за подложки семенници от обикновения люляк. Трябва да се знае, че цветоносните пъпки се намират на върха на миналогодишните филизи и затова не трябва да се режат. Най-надежният начин е чрез отводка. Много е вредно кършенето /чупенето/ на цветните клонки. Преди всичко чрез получените рани може да проникне инфекция, но се нанася вреда и на цъфтежа през следващата година. Филизите, на които се появават цветоносните пъпки израстват заедно със съцветия и се унищожават заедно с тях. При подмладяване на присадените люляци много ниското рязане е опасно, тъй като може да се среже присадката. В този случай се подрязват стъблата над определени разклонения.

 

  |  Views: 1815  |  Прочетено във Вестник за градината