Сем. Живеничеви – Scrophulаriaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с право голо стъбло, високо до 1 м. Листата са последователни, без дръжки, линейно ланцетни, с малки прилистници. Цветовете са бледожълти или сини, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петлистна, сраснала в основата си, с петлистно венче и 4 тичинки. Плодът е кръгла двугнездова кутийка с ципести черни и плоски семена. Цъфти м. май – септември.

Разпространение: Из тревистите места, край пътищата и орниците в по-ниските части на България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от луличка се берат по време на цъфтежа м. май – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото, слаба неприятна миризма и горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има болкоуспокоително, дезинфекционно и пикочогонно действие. Употребява се при главоболие, затруднено дишане, хемороиди, възпаление на простатата, болезнено уриниране, нощно напикаване, възпаление на пикочния мехур, за разслабване.

Външно: За бани при кожни обриви и хемороиди, за компреси при рани.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стръкове от луличка се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.