Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Ликаста

Lycaste

Ликаста

Ликаста (Lycaste) е орхидея от планините на тропическа Америка. Наречена е на известна красавица от древногръцката митология. В родината й я наричат Бялата монахиня. Родът включва около 35 вида. Това са епифитни или епилитни растения (които растат върху други растения или върху скали и каменисти места) с къси, плътни, яйцевидни булби. Листата са подобни на тези на момината сълза, светлозелени, набръчкани, опадащи. Цветовете се развиват от безлистни булби. Те са едри, восъчни, с бяла или жълта до розово-оранжева багра, често с приятен аромат. От основата на  всяка булба излизат излизат по няколко цветоноса, всеки от които завършва с по един цвят. Цветовете остават свежи и красиви повече от месец.

Отглеждане: Светлината, нужна за доброто развитие на тази орхидея, трябва да е разсеяна. По-силна светлина е нужна в периода, когато се появят и започнат да нарастват цветоносите, но не бива да се допуска пряко слънчево огряване. Оптималната температура през лятото е 25-27 градуса, а зиме минималната не бива да е под 12 градуса. Значителните денонощни разлики в топлината се отразяват изключително благотворно. Нужен е и свеж въздух, редовното проветряване е задължително. По време на растежа и цъфтенето е полезно редовното подхранване със специални торове за орхидеи.

През есента, когато булбите узреят, листата зажълтяват и опадат. Настъпва кратък период на покой, който трае 2-3 седмици. Когато ликастата е без листа, трябва да се държи  в светло и сухо помещение при температура 12-13 градуса без поливане. Само ако булбите започнат да се сбръчкват, субстратът леко се навлажнява. При пробуждането й, когато се покажат новитехиздънки, започваме да оросяваме с мека хладка вода и леко засенчваме. Когато се развият нормални корени, започва поливането. Отначало се дава малко вода, която с напредването на растежа се увеличава и до следващата почивка се полива обилно. Водата не бива да попада върху младите издънки.

Ликаста изисква  пресаждане всяка година. Нужни са кошнички или саксии с малки размери. Субстратът трябва да е пропусклив и лек. Дори лекото му засоляване или разлагане водят до загниване и и умиране на корените. Това дълго време може да остане незабелязано, но лошите последствия рано или късно се проявяват. Започва постепенна деградация на растението – появяват се множество дребни, податливи на болести издънки, които не могат да узреят и да зацъфтят. За да се възстанови орхидеята, са нужни няколко години, а понякога може и да я загубим.

Пресаждането на ликаста може да стане по всяко време на годината. Важно е да не повредим корените, особено краищата им, които нарастват. Затова специалистите препоръчват да се пресажда, когато новите корени едва са се показали. Тогава вероятността да ги нараним е значително по-малка, отколкото ако са напълно развити.

Размножаване: Ликаста можем да размножим по време на пресаждането, като отделим 2-3 булби, които са започнали да се развиват. На майчиното растение също се оставят  2-3 издънки. Наранените места се подсушават с прах от дървени въглища.

 

  |  Views: 958  |  Прочетено във Вестник за градината