Лизиантус е нисък храст, представител на семейството на Тинтявите /Gentianaceae/. Произхожда от Западна Индия, има го в Мароко, Централна и Южна Америка. Открива се в места, където влажността на въздуха е висока. Ботаническото име на растението е Eustoma grandiflorum /едроцветна еустома/. В рода има още 2 вида, но само този е декоративен. Най-често е едногодишно или двугодишно растение. Някои от сортовете, които се създават, са ниски и кичести и могат да се отглеждат в саксии.

Лизиантус има четири широки, накъдрени, деликатни венчелистчета във формата на камбанка и овални листа, или пък е кичест. Съществува в няколко цвята – лилаво, пурпурно, бяло, розово, червено, жълто, кремаво, зелено. Може да бъде и двуцветен. Цъфти през лятото /юли и август/.

Отглеждане: За да се развива добре, лизиантусът има нужда от много хранителни вещества и влага, но ако се преполее, загнива. Растението е податливо на гниене и бактериални инфекции, затова мястото, където се сади и почвата трябва да се обеззаразят предварително преди засаждане. Цъфтежът обикновено е около 7 месеца след засаждане на разсада. След като прецъфти, стъблата на растението се орязват ниско. През зимата оптималната температура за растението е 10 градуса, а поливането трябва да се ограничи.

Размножаване: Лизиантус се размножава със семена през месеците, в които цъфти или чрез резници, през есента. Семената покълват за около 20  – 30 дни, а растенията се оформят около 6 седмици след това.

Тъй като семената са твърде дребни, по-добре да се посеят в саксия, вместо в градината. Семената се поставят първо върху мокра хартия, за няколко часа, след което се слагат малко под повърхността на почвата. Най-добрата температура в помещението, за да покълне растението, е 20 градуса.

За начало е най-добре да се използва готов разсад.