Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Леска (Корилус)

Corylus

Леска (Корилус)

Леската е разпространена в Мала Азия и на Балканите. Расте във вид на голям храст с височина до 10 метра, със сивеещи клонки, като младите са мъхести. Листата са кръгли или широкоовални с размери 12х10 см. Имат сърцевидна основа, остър и къс връх,като отдолу по жилките са мъхести,а по края са назъбени.Дръжките са покрити с власинки и прилистниците са ланцетни. Мъжките реси са дълги до 10 см. Плодовете от леска са в китка и броят им достига до 8 във всяка.

 

Отглеждане

 

Леската изисква добро слънчево осветяване, но не понася добре горещините и летните засушавания. Цъфти още в края на зимата при температура над 10°С, като мъжките цветове цъфтят до 30 дни, а женските – по-дълго (40-50 дни). Леската е сравнително студоустойчива в зимния покой, но цветовете се повреждат при температура около -5°С.

Леската оцелява навсякъде в страната, ако има достатъчна почвена и въздушна влага. Подходящи са планинските и полупланинските райони със северно изложение, с леки, глинесто-песъчливи и богати на хранителни вещества почви. Ако отглеждате леска обаче имайте предвид, че не е понася заблатените, засолените, а също така и бедните и сухите терени. Не е проблем, ако не може да се осигури напояване на растението. То е достатъчно сухоустойчиво. Затова поливане се прави само в особено засушливите периоди на годината първо на младите растения, и то веднага след засаждането в почвата. Най-подходящият метод за напояване е капковото напояване.

Веднъж на 2-3 год растенията се подхранват с органични торове и ежегодно с минерални торове. Когато се формират завръзите, е желателно подхранване с шербет. За нормалния растеж и развитие на храста трябва редовно да се прави резитба, за да се прорежда и да остават само 8-10 стъбла.

За доброто презимуване на растенията се препоръчва през есента нискорастящите клонки да се покриват с почва или да се укриват със сняг.

 

Резитба на леска

 

Една от постоянните грижи на градинарите е осветлението на короната на леската, особено вътре в храста. При резитбата трябва да се отчете, че голяма част от цветните пъпки се намират на края на обрастващата дървесина. По тази причина трябва да се отстраняват с ножицата само засъхналите, старите и силно сгъстяващите се клонки от храста. Дори лешниковият храст да живее дълго, на 15-20 години обрастващите клонки започват да засъхват, от което се понижават добивите. Тогава трябва да подмладите храста. Това се прави постепенно, като се изрязват 1-2 от старите скелетни клони в годината възможно най-близо до земята, в ранна пролет, преди сокодвижението.

 Голямо значение за леската има формиращата резитба. Тъй като това растение е светлолюбиво, цялата корона трябва да има достъп до светлина и въздух.

 

Първи начин:

В сгъстените храсти се изрязват средните излишни клонки. Често страничните клонки се изкривяват встрани и се закрепват в това положение с тел. Получава се нещо като зелена „ваза” от средата, която има достъп на светлина и въздух.

 

Втори начин:

Стволовете се завръзват, като се отклоняват наляво или надясно към два алуминиеви тела, които минават встрани от храста на височина 1,2 – 1,5 м от земята. Профилът на храста в този случай изглежда V-образно. Това по същество е шпалирна формировка, тъй като се прилага и при малините и лозето. При нея храстът заема по-малко място, отколкото при първата. За един храст най-добре е да се приложи първата формировка.

 

Трети начин:

Може да се приложи експериментално. При него храстът придобива формата на дърво с един ствол, като останалите издънки се съкращават малко над повърхността. Стволът много бързо израства, покрива се с плодни клонки и на четвъртата година от живота си дава първата реколта. Обилният достъп на хранителни вещества, свободният достъп на светлина и въздух до короната обуславят и добрите ежегодни реколти, които могат да се получат. След 15 години, когато лешникът започва да старее и да намалява плододаването му, се взима отвод в съседство на старото растение. След това ще се появи млад храст, който по-късно без пресаждане ще може да се отгледа по едностволовата схема.

 

Размножаване на леска

 

Леската се отнася към опрашваните от вятъра растения. Може да се използва и метода на изкуственото опрашване. За тази цел в средата на храстите, по-близо до женските съцветия, се поставят отрязани мъжки реси. Може да се постъпи и по друг начин: отрязват се реси от леска и леко се потърква с тях женския плодник. Като правило мъжките реси цъфтят преди женските съцветия. В такъв случай трябва предварително да се събере прашец, като се откъснат ресите и се приберат в хартиен пакет. Не трябва да се държат дори и няколко минути на слънце, защото ще загинат. Пакетът се съхранява в хладилник при температура около 0 градуса, докато не се покажат червените плодници. Тогава може с мека акварелна четка да се вземе прашец от плика и да се нанесе на близалцето на плодника. При малки храсти този метод е удобен и надежден. Времето за опрашване на цъфтящият храст е съвсем малко – около 15 – 20 минути.

 

  |  Views: 946  |  Прочетено във Вестник за градината