Лепка
Galium aparine L.
Сем. Брошови –Rubiaceae
Описание: Многогодишно тревисто растение с криво начленено на възли, ръбесто и високо до 1,5 м стъбло. По стъблото и средния ръб на листата са разположени бодливи шипчета. Листата са наредени прешленовидно по възлите на стъблото, заострени и ланцетни, завършващи с шипчета. Цветовете са дребни бели с четирилистно, сраснало в основата венче с 4 тичинки, без чашка. Плодът е сух и бодлив. Цялото растение е покрито с остри бодилчета, чрез които се улавя за минаващи обекти и по такъв начин се размножава. Цъфти м. май – септември.
Разпространение: Из храсталаците и посевите, покрай пътищата и оградите навсякъде в България до 1000 м н.в.
Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.
Бране и сушене: Стръковете от лепка се берат по време на цъфтежа м. май – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус.
Действие и употреба: Билката има кръвоспиращо, пикочогонно и противовъзпалително действие. Установено е противомикробното й действие. Употребява се при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, стомашни и чревни болки, плеврит, епилепсия, воднянка, ревматизъм, гуша.
Външно: За компреси при кожни обриви и рани, за налагане при лишеи и екземи.
Рецепта:
2 суп. лъжици стръкове от лепка се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.