Сем. Ленови – Linaceae

 

Описание: Едногодишно тревисто растение с голо цилиндрично стъбло, на върха разклонено, високо до 1,5 м. Листата са седящи, линейно ланцетни, последователни, с 3 надлъжни жилки. Цветовете са небесно сини или виолетови, събрани на върха на стъблото в рядка метлица. Чашката е петделна, венчето – петлистно с 5 тичинки. Плодът е разпуклива кутийка с многобройни лъскави, кафяви семена. Цъфти м. юни.

Разпространение: Родината на лена е Предна Азия и Египет. У нас лен се отглежда като култивирано растение.

Употребявана част: За медицински цели се събират семената на растението.

Бране и сушене: Семената се жънат след узряването им. При нужда се доизсушават на слънце или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените семена са сплеснато яйцевидни, лъскави, светло кафяви, със слизесто сладникав вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително, омекчаващо и леко слабително действие. Лен се употребява се при заболяване на дихателните пътища, възпаление на стомаха и червата, възпаление на пикочните пътища, стомашна язва. Смлени семена се използват при хроничен запек.

Външно: За налагане при циреи, възпалено, изгорено, гнойни рани, отоци и др.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица ленено семе се кисне 1 час в 400 мл студена вода. Настойката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.