Сем. Латинкови – Tropaeolaceae

 

Описание: Едногодишно или многогодишно тревисто растение със сочно стъбло, високо до 1 м, понякога увивно. Листата са щитовидни, последователни, светло зелени, с дълги дръжки и лъчисто жилкуване. Цветовете са единични, с дълги дръжки, едри, различно оцветени, наподобяващи шлем. Чашката е жълтозелена, петлистна, двуустна, с дълга извита шпора. Венчето е оранжево жълто, петлистно с червени надлъжни жилки. Тичинките са 8. Плодът е сух и разпадащ се на три дяла. Цъфти м. юни – септември.

Разпространение: Родината на латинката е Средна Америка. У нас – градинско растение.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от латинка се берат по време на цъфтежа м. юни – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с парлив вкус.

Действие и употреба: Билката има болкоуспокоително, омекчително и ранозаздравяващо действие. Установено е нейното бактерицидно действие. Употребява се при хроничен бронхит, кашлица, възпаление на бъбреците и пикочния мехур.

Външно: За жабурене при разклатени зъби и болно гърло, за компреси при рани и екземи, за растеж на косата.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стръкове от латинка се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.