Латинка е многогодишно растение но у нас се отглежда, като едногодишно. Тя е от семейство Латинкови (Tropaeolaceae), а за неин произход се счита Южна Америка и по-специално региона на Перу, Чили и Колумбия. Има слабо развита коренова система, стъблата са стелещи или увивни. Листата са големи с овална форма разположени последователно едно до друго, с дълги дръжки. Цветовете са едри с шипче в пазвите им. Цъфти от май-юни до падането на първите есени слани (октомври) с жълти, оранжеви, червени форми, а също така се среща може да срещнете кремаво и розово.

Сортове: Tropaeolaceae mаjus – Голяма латинка:  По природа тя е многогодишна, но у нас не издържа на зимните студове и се подновява всяка пролет. Неправилните й цветове с дълга шпора, пълна със сладък сок, имат приятен “лютив” аромат. Палитрата на багрите е невероятно богата – жълто, оранжево, яркочервено, кафеникаво-червено, розово във всичките им нюанси. Има както увивни форми, които достигат на дължина до 2,5 м , така и храстовидни, (до 40 см високи). Много от сортовете са изпъстрени с петънца и щрихи.

Tropaeolum peregrinum – Чуждоземната латинка, известна също и като канарска. Вече и у нас може да се видят огради, обвити от дългите й до 3-4 м стъбла. Трудно е да се свърже с привичната ни представа за това цвете. Яркожълтите й  цветчета изглеждат като накъсани със зелени шпори, а листата й са дребни, силно насечени,  но въпреки това са много привлекателни.

Tropaeolum cultorum – Културната латинка  обединява предимно хибриди от сортовете на голямата и на щитоносната. Растенията са едногодишни, гъсто облистени, потъват в разнообразни по багри цветове от май до първите студове.

Tropaeolum minus – Дребната латинка е силно умален вариант на голямата.

Tropaeolum peltophorum – Щитоносната латинка е характерна с тъмнозелените си щитовидни листа и тъмночервени цветове.

Tropaeolum тuberosum – Грудковата латинка – образува подземна грудка, в някои части на Андите грудката се използва за храна .

Tropaeolum polyphyllum от Чили – чиито многогодишни корени могат да оцеляват под земята при температури на въздуха до -15°C са най-издръжливият вид.

Отглеждане: Латинката светлолюбиво растение, което обича да се отглежда на слънчеви места (директно слънце), но добре понася и полусенчести места (шарена сянка). Преди да засадите латинката във вашия двор се уверете, че мястото е защитено от ветрове. Растението обича богата на хранителни вещества почва, но най-подходящата почвена смеска е съставена от чимовка, листовка, добре угнил оборски тор и пясък в съотношение 3:2:2:1. Поливайте го редовно и умерено, защото не обича нито прекомерната влага, нито засушаване. Ако прекалявате с поливането, възможно е да имате съвсем слаб цъфтеж и прекалено много листна маса. Можете да подхранвате латинката два пъти месечно или веднъж на две седмици. За обилен цъфтеж е необходимо да използвате торови, в които преобладават фосфор (P) и Калий (К). Отстранявайте прецъфтелите светове, за да удължите цъфтежа.

Размножаване: Основният начин за размножаваме на латинката е чрез семена. Семената можете да засеете в сандъче или директно в двора на определеното от вас място. За предпочитане е първият вариант – в началото да засеете семената в сандъче и в последствие да засадите разсада на двора. При директната сеитба има опасност семената да бъдат нападнати от мравки и други насекоми. Семената на латинката поникват за около 1-2 седмици след сеитбата. При засаждането в двора през месец май е желателно разстоянието между растенията да бъде 15-20 см.

Възможно е опадалите семена през есента, които не сте събрали, успешно да презимуват и напролет  да поникнат нови растения.