По своята красота, разнообразие на форми и багри на цветовете любимото ни лале заема едно от първите места между луковичните цветя. Родът включва до 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Близкият изток, Централна Азия и Северна Африка, с най-големи популации в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. В България се срещат 4 вида диворастящи лалета.

Типично за лалетата е луковицата им, както и от 3 до 6-те линейно ланцетни листа. След опрашването на атрактивните цветове се образува тригнездна кутийка, където се съхраняват семената до узряването им.

 

Сортове

 

Съществуват стотици различни сортове. Лалетата джуджета са с малки цветове, разположени на 10-сантиметрови стъбла; цъфтят в началото на март. Лалетата Rembrandt са високи 75 см; цъфтят в средата на май. Багрите също са разнообразни – от бяла до почти черна. Повечето сортове са в една багра или в различни нюанси на една багра, но има и лалета, при които се появява втора или трета багра във вид на ивици, петънца или разклонени линийки. Третата багра се дължи на вирус. На времето подобни комбинации стрували луди пари, но вече не са популярни. Цветът на лалето е с камбанковидна, куповидна или звездовидна форма. Съставен е от лъскави венчелистчета на върха на безлистно стъбло. Обикновено цветът е разположен поединично, но понякога има съцветия от по няколко цвята. Приосновните листа са няколко, но съществуват и сортове с по много листа. Лалета се засаждат в лехи със строга форма или в контейнери, но може да се сложат и на други места. Чудесно изглеждат разположените без строг ред пъстри групи от лалета в смесения бордюр, а джуджетата са подходящи за алпинеума.

 

Лалетата са разделени на 15 групи:

 

1. Обикновенни ранни лалета
2. Кичести ранни лалета
3. Лалета Triumph
4. Хибриди Darwin
5. Обикновени късни лалета
6. Кремоцветни лалета
7. Ресничести лалета
8. Лалета Vridiflora (зеленоцветни)
9. Лалета Rembrandt
10. Лалета Parrot
11. Кичести късни лалета

12-15. Ботанически лалета.

 

От първа до единайсета група са градинските лалета, като най-често техните диви родители са неизвестни. От дванайсета до петнайсета група са “ботаническите” лалета, които са видове или хибриди на известни видове. От тази група избирайте сортове за алпинеума – обикновено се оставят да презимуват в земята.

Изберете луковици за лале от каталог или от градинския център. Направете избора си, но не бързайте да садите. Най-добре е да направите това през ноември или началото на декември. Ако засадите много рано, студът може да порази връхчетата на стръковете. Препоръчваната дълбочина на засаждане е 15-20 см за градинските и 10 см за “ботаническите” лалета. Ако е възможно, отстранявайте мъртвите цветове. За разлика от нарцисите градинските лалета влошават състоянието си, ако не се изваждат всяка година. Обикновено се вадят, когато листата пожълтеят и след това се съхраняват на място, което не замръзва, до следващото засаждане. Не използвайте една и съща леха всяка година. Ако засадите градински лалета на точната дълбочина и ако почвата е кисела или неутрална, тогава може да не ги безпокоите в продължение на три години. За контейнери изберете “ботанически” лалета като Т. кауфмании или Т. грейгии.

 

Отглеждане

 

Ако ще гледате лале в градината, изберете топли и слънчеви места, но то може да расте добре и на полусянка. Най-подходящи за него са глинесто-песъчливите почви. Полива се, само ако пролетта е суха. Луковиците се изваждат всяка година, когато листата започнат да жълтеят – обикновено в началото на юни. Просушават се в щайги на сенчести и проветриви места, почистват се и се пазят до есента, когато отново се засаждат.

Почвата за луковиците трябва да е добре отцеждаща се, пореста. Задължително се добавя органична тор, торфен мъх или други богати на хумус съставки. Тези материали следва да се поставят на дълбочина 30 – 40 см., така че новата коренова система да има шанса да израсте. Можете да добавите малко тор, която да е премесена с пръста. В прекалено мократа почва може да се развият гъбички. В същото време луковиците могат и да изсъхнат, поради задушаване, ако почвата е прекалено сбита и в нея няма достатъчно кислород.

През пролетта, в края на сезона, почистете растенията от цветовете, преди да са нападали върху листата. Ако не го направите, цветята може да загният и загинат. Шест до осем седмици извадете лалетата от земята, почистете ги добре от пръстта и ги оставете на сухо и проветриво място, където да презимуват.Когато садите лалетата (най – добре през октомври – ноември) наторете и полейте луковиците. Дълбочината трябва по правило да е три пъти дължината на луковицата. Лалетата не трябва да се садят на много близко разстояние.

 

Размножаване

 

Лале се размножава със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички.

Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват  или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.

При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.