Сем. Брошови – Rubiaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с право, четириръбесто, прешленесто стъбло, високо до 60 см, и с трайно пълзящо коренище. Листата са ланцетни, разположени прешленовидно, наредени звездообразно, като от долната страна около прешлена са окосмени заедно със стъблото. Цветовете са бели, фуниевидни, прикрепени на тънки дръжки в съцветие полусенник на върха на стъблото, с приятна миризма. Чашката е четирилистна с четирилистно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, зелен, двугнезден, разпадащ се на 2 орехчета. Цъфти м. май – юни.

Разпространение: Из планинските и предпланинските райони, в горите (главно букови) и влажни местности между 600 и 1800 м н.в. навсякъде в България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от лазаркиня се берат в началото и при пълното разцъфтяване на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, с кумаринова миризма и нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има болкоуспокоително, успокоително, пикочогонно, противомикробно и сънотворно действие, улеснява храносмилането. Употребява се при безсъние, главоболие, неврастения, сърцебиене, воднянка, намалено уриниране, жълтеница и др.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици нарязани стръкове от лазаркиня се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.