Лавандула
Lavandula officinalis Ch. et Vill.(L. vera L., L. spica L.)

Сем. Устоцветни – Lamiaceae (Labiatae)
Описание: Многогодишно тревисто разклонено храстче, достигащо на височина до 60 см. Стъблата са многобройни, четириръбести и коленчати. Листата са линейни, срещуположни и окосмени, надлъжно вгънати във форма на ладийка. Цветовете са синьовиолетови, събрани в класовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е петзъба, окосмена и тръбеста, венчето е петлистно, тръбесто, с 4 тичинки. Плодът е четирисеменно орехче с лъскави черни семена. Цъфти м. юни – август.
Разпространение: Култивирано у нас растение. Родината му е областта около Средиземно море.
Употребявана част: За медицински цели се събират цветовете на растението.
Бране и сушене: Цветовете от лавандула се берат по време на цъфтежа м. юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е с розово-синьо-виолетов цвят, с приятна миризма и нагарчащ вкус.
Действие и употреба: Билката има антисептично, болкоуспокоително, пикочогонно и успокоително действие. Употребява се при мигрена, неврастения, сърцебиене, парализи, хистерия, безсъние, гастрит, газове.
Външно: За компреси при навяхване, отоци и рани.
Рецепта:
1 суп. лъжица цветове от лавандула се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.